Интервю за в.Класа
Въпросите зададе журн.Доротея Николова
Снимки Личен архив на Лафамилия
Елена Начева и Кръстю
Лафазанови
Кръстю Лафазанов е сред най-популярните лица сред комиците на българския
театър. Съпругата му – актрисата Елена Начева пък си извоюва име на един от най-добрите познавачи на поезията на Петя Дубарова. И двамата си имат собствени изяви – и
в театъра, и в киното. Къци присъства в най-нашумелите спектакли на Народния. С
Елена играят в няколко представления на Народния театър – „Дядо Коледа е боклук”,
„Албена”, „Ах, този джаз”, в Сатиричния театър двамата са в спектакъла „Боговете”. Творят заедно и на сцената в техния театър ЕЛА. И понеже не го правят нахално, публиката ги
харесва. Имат две прекрасни деца. И много държат на семейството. Какво ги
обединява като актьори и съпрузи?
Това разказаха пред „Класа“ Елена Начева и
Кръстю Лафазанови:
„Ние сме огледални двойници - всеки се оглежда в другия
и ако нещо не харесва... започва своя основен ремонт.”
„Животът е прекрасен”
|
- Вие двамата напоследък присъствате из всички светски издания. Чувствате
ли се звездно семейство?
Елена: Звездите ни закрилят. Затова успяваме да създадем уют в сърцата на нашите
близки и приятели. Другото е суета на суетите! А като хора сме съвсем нормални,
никога не се възприемаме като грандомани, съизмерими със звездите. Жалко е, че
в наше време звездните страсти доставят на населението почти оргазмено
удоволствие.
Кръстю: Всъщност на нас ни се случват съвсем обикновени хубави неща, които
нямат нищо общо с измислиците в жълтите издания. Не можем да забавляваме онези,
които разпространяват инсинуациите за разни нещастия, които са ни
сполетели.
Елена: Ние, артистите, сме нещо като масажисти на душите на зрителите. Галим
емоциите с обич и себераздаване.
- И двамата играете предимно в комедии. Защо?
Кръстю: Възприемам света с усмивка. Така съм се родил.
Елена: И на мен ми допада стилът, в който има намигване. Не самоцелен смях, а
осмислена усмивка, която те кара да се замислиш.
- Можете ли категорично да определите над какво се смее българинът?
Кръстю: Първо на актьорите, които харесва. После на онова, което те казват. Излизам
на сцената, още дума не съм казал, а залата се смее...
Елена: Хората и по улицата правят същото. Една жена ни се усмихва насреща, аз я
питам познаваме ли се, а тя категорично казва: „Не сме се срещали в живота,
само в театъра. Като ви видя, се усмихвам и ми е хубаво.“
- Имате ли желание за трагична роля?
Кръстю: Не деля ролите си на комични и трагични. В нашия спектакъл "За
идиотите, които се набиват в очи" има толкова драматични текстове и
трагични образи! Но ние с Елена поглеждаме към тях със самоирония.
Елена: Комедията всъщност е драмата на живота ни, погледната с чувство за
хумор. Живот и нелеп, и доста шантав, рошав и смехотворен.
- В последно
време какво ви разсмива най-много?
Кръстю: Смеем се на бисерите на сина и дъщерята. Елена ги записва и ги
издава. Насърчава всички приятели и родители да записват бисерите на децата
си.
Елена: Може би така се раждат вицовете и анекдотите. Но избликналите без
предумисъл детски бисери са ми любими.
- Значи вашите деца са артистични?
Елена: Всички деца са
артистични. Ние, родителите, сме отговорни да разпалим у тях талантите или поне
обичта към изкуството.
Кръстю: Ядем с Гоги ядки. Черпим се. Заповядай, господин Къци, заповядай,
Гоги... Викай ми сър Гоги. Добре, сър Гоги. Учим се на любезност, уважение и
внимание към другия. Това е много важно за нас, особено на фона на цялата
агресия и грубости по улиците. Ядките свършват. А, сър Гоги, ти си ги изял май
всичките, защо не остави фъстъци и за мен? Не, казва Гоги, не съм ги изял,
просто ги направих невидими... и си поглажда тумбачето. Може и дипломат да
излезе от моя син!
- Имате ли идоли в комедията?
Кръстю: Братя Маркс, Чарли Чаплин, Луи дьо Фюнес, Лаурел и Харди, Бъстър
Кийтън... Заразяват ни със смях. Гледаме филмите им заедно с децата.
Елена: Това е най-доброто възпитание за тях – учи ги да възприемат света
с хумор. Мисля, че чувството за хумор се отключва в детството. Заложено е у
всеки, но не всеки умее да го проявява.
- Елена, ти си актрисата, която периодически възкресява Петя Дубарова. В
този смисъл правиш нещо много ценно – съживяваш паметта към едно явление, което
няма да се повтори.
Елена: Във всеки наш спектакъл има стих или мисъл на Петя. Тя ми е много
близка, затова се опитвам да не допускам злоупотреби с паметта й. Петя никога не
си е отивала от мен. Присъства в цялото ми същество и ме насърчава за
творчество, както го правехме взаимно в училище. Когато правя нещо по творби на
Петя, се допитвам до майка й. Тя знае най-добре дали то би се харесало на Петя,
дали би го одобрила. Чрез Мария Дубарова аз и днес се докосвам до приятелката си. И днес си фантазирам какво бихме могли да направим заедно в
театъра, защото Петя го обожаваше. Но се успокоявам, че все пак пътищата ни се
спънаха един в друг и взаимно се преплетоха. Нещо от мен си отиде с нея, нещото
от нея остана с мен.
- А как се живее под един покрив с актьор или с актриса?
Елена: Щастливо се живее с човека и тежко - с популярния комик. Под
покрива не е толкова проблемно, но като излезем навън, е изнервящо. Толкова
много хора го разпознават поради екранните му изяви, че разходките с него са
като с гъдулка и мечка на панаир. Всички искат да го пипнат, че дори и мен, но
той моли да е поне на прилично място. И с това се опитваме да се
забавляваме.
Кръстю: С Елена се живее лесно и интересно. Чувствахме се като крушки на
220 волта на представленията и шоутата, които играхме пред сънародниците ни в
Лондон, Виена, из Америка - Чикаго, Бостън, Лас Вегас, Лос Анжелис. Риск на професията!
Елена: Сладък риск.
- Има ли според вас разковниче за щастието?
Елена: Човек се учи да бъде щастлив независимо от обстоятелствата. Взаимно си благодарим за всеки
подарен ден, за всяка усмивка и ласка, за хубавите мигове сред хубави
хора.
Кръстю: Имали сме тежки загуби и драми едва ли по-малко от всеки друг, но
сме изплували с мисъл, че сме обичани и нужни.
Елена: Ако любовта, която носим, е мярка на килограм тегло, с годините
ние с Къци все повече си тежим на мястото. Следователно и повече любов сме
натрупали в себе си.
- А на сцената известни актьори като вас забравят ли, че са съпрузи?
Кръстю: Ние и в живота го забравяме!
Елена: Просто сме си приятели. Или огледални двойници - всеки се оглежда
в другия и ако нещо не харесва... започва своя основен ремонт.
 |
Огледални двойници - Лафамилия Лафазанови,
фото Гергана Вутова |
§
