петък, 9 декември 2016 г.

Измокрих десет чифта КРИЛЕ



photo web


Измокрих десет чифта криле,
десет по десет чифта чорапи -
да стигна Света на фантазиите.
Докато суша крилете си открих,
че този Свят е като стих,
в будните ми сънища стаен...
Да ги достигна ми трябва мощен размах,
и щом се отскубна от примката на бита, ах...

и да ги суша след приключения всяка нощ, ден и нощ...





photo web, thanks


неделя, 4 декември 2016 г.

ЛУННО, монологично

Vintage photo web

ЛУНАТА се разприказва:
- Човек е едно съмнително същество.
Непрекъснато има в себе си кофи СЪмнения.
СЪмнението е съ-мнение,
т.е. съпътващо мнението,
което обърква стабилното му инак мнение
и го прави съмнително.
Сбъркана работа!
Такава някаква - Аз, Луната, Звездата,
да съм му в краката,
а Човекът на мен да ми се прави
на "паднал от Луната"!
И после - животът му бил "ха-хакуна матата"...!
Човекът се е загнездил
в някаква своя си оплетена приказка
и докато я разплетееее, то му се видял края.
И животоприказката му свършва!
Неприказна работа!...
За тези, които разбират и не спират
като мен да търсят път,
по който да се измъкнат
от житейските си
лабиринтени 

развинтени Пълнолудия,
следват Звездобройни продължения...



ELA photography © Elena Natcheva

§

петък, 2 декември 2016 г.

Доброта

© Петя  Дубарова 


Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!

25.I.1977  (15 год.)


13г. Петя - Слънчевото момиче

 1975 г.
 Да съм СЛЪНЧЕВО  МОМИЧЕ

В дланите ми каца слънцето червено –
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.

Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.

И хората да гледат мен засмени,
да казват "Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича."

Аз искам, щом издъхна уморена,
то – слънцето – със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.

Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.


17 г. Петя във филма "Трампа" 



Изтича песента като вода, 
но времето остава нейна стража. 
До тука свършва моята следа, 
а имах толкоз много да ви кажа...


(из "Време" / Time, Pink Floyd, превод Петя Дубарова)


Бряг

Krastyu Lafazanov © ELAphotography














Тест за IQ чувство за хумор  ;)


Публиката ни, която не успя да се снабди с билети за
днешния спектакъл във Фестивалния, заема външни ложи
лафото © Кръстю Лафазанов


Artist © Anna Silivonchik, Belrus


§






понеделник, 31 октомври 2016 г.

Вестници

vintage photo web



Вестници, носите светли прогнози,
дъжд обещавате, мили лъжци,
ту поезийни, ту шепнете с този
строг ваш език на добри мъдреци.

Как като счупени шепа моливи
музи плачливи, безброй имена
млъкват, щом някога бледи и сиви
строго изопнете тъкан: Война!

Вестници, мили лъжци разнокожи,
криете много зад сълзи и смях
(само дано да откриваме можем
голата истина някъде в тях!).


01.IV.1979 г.  Петя Дубарова, 16 г.

§

събота, 29 октомври 2016 г.

Любовта, Вярата, Смелостта на Мария


Родена на 29 октомври 1875 г., Великобритания

Мария Единбургска: "Любов, Вяра, Смелост - с тези три неща можеш да спечелиш целия свят." 



(EN) "Love, Faith, Courage – with these three we can win the world."

 Marie of Edinburgh (Queen Marie of Romania)





Създателката на уникалния Дворец в Балчик - една незабравима, 
магнетична, велика жена  от 20 век.




Кралица Мария в Двореца Балчик



Кралица Мария в градината до Храма на водата 



Кралица Мария с кучето Борзой



Кралица Мария с децата си



Принцеса Мария, 1879 г., by Alexander Bassano



Кралица Мария



Кралица Мария в Храма на водата


§




С обич и уважение към всички създатели на това очарователно и запленяващо място - 
Храма на водата и Градините на Двореца в Балчик




Елена в Храма на водата на Кралица Мария, фото Петър Савов



"Шепотът на градините"  Artist 



Изложбата на Петър в Двореца Балчик  Artist 



Елена в Храма на водата, фото Петър Савов

§

четвъртък, 22 септември 2016 г.

Лятото изтече като пееща вода


Elica Lafazanova © ELA photography

Тежко ми е - колко много, много пих от нея.
Бели стъпки, нежни като котешка следа,
още за червената му песен пеят.

Мислите ми тръгнаха след него по света.
Може би не ще успея вече да ги върна.
В дланите ми плаче невидяна есента,
моли ме поне веднъж да я прегърна.

Но не мога - аз на лятото обрекла се веднъж
ще го чакам, ще го помня, ще му бъда вярна.
То ще дойде пак с коси от топъл дъжд,
пак дъхът му цветен ще ме парне.
......

photo web

§


НЕБЕТО

Кой не вярва, че плаче небето?

Кой нарича сълзите му дъжд?
То плака, то плака додето
и морето създаде веднъж.



Кой не вярва, че шепне небето?
Кой нарича словата му град?
То говори, говори с морето
и разказва за своя си свят.


Кой не вярва, че гали небето?
Кой нарича ръцете му сняг?
То дарява, дарява сърцето

и със болка те моли за смях!



ELA photography © Elena Natcheva


§


събота, 20 август 2016 г.

Хармонично


Пазителката опашка обви,
гъвкава като змия,
около купата с ябълки,
които стопанката й държеше
винаги на масата в средата
сякаш са на дома сърцевината.

„ - Пазя това семейно гнездо, 
мър-мяу, за моите Ева и Адам,
само на тях с обич ще го дам.
Може котешката ми мъдрост
да е несладка като златния плод,
но на опита ми жизнен е плод.
Смелостта да задоволиш
любопитство и глад за живот
само за страхливия е грях,
за мен е благодат и затова,
мяу, да греша не ме е страх.

Ева, Майката на Света, е моя любимка.
Готова съм като нея вечно да греша,
щом от подобен Грях коте се ражда
и се утолява за Новото всяка жажда.”

Тази мър-мисъл греховна кара и мен
да се чувствам на хармония в плен.
Златната ябълка е вечното изкушение.
Ала Плодът на живота е възнаграждение.

Отецът с любов е създал на света чернова,
но чрез Майката го подобрява и претворява
в божествена Своя земна творба
с всяка нова проплакваща рожба.

И думата МАМА затова
е другото име на Любовта.

               ЕЛЕНА  НАЧЕВА © ELA


photo web



петък, 19 август 2016 г.

Танцуваща с бриза за мен










Пясъчната лилия / The Sand Lily, ELA photography © ElenaNatcheva



Яхтата / The yacht,  ELA photography © Elena Natcheva



Вълната / The Wave,  ELA photography © Elena Natcheva




събота, 23 юли 2016 г.

23 юли Junior

:)   прес-лаф  :)

Дъщеря ни Елица днес роди първото ни внуче - Кръстю Младши!

БлаGODарим ви за най-чудесния подарък
за рождените ни дни (18 и 28 юли), скъпи деца Ели и зетко Радо!

БлаGODарим ти, че ни избра, бебко Къцко!


                                   Твоя Лафамилия, баба Елена и дядо Кръстю Старши



Лафамилия Лафазанови посрещна първото си внуче - Кръстю Младши



Дядо Къци запечатва първите сълзи на радост на татко Радостин и баба Елена


:)
БлаGODарим Ти! С цялата си обич!



Мама Елица и татко Радо