Убежища

 ©  Елена  Начева

Артисти – вдъхновени мечтатели,
вие сте нашите пътеВОДНИ звезди и бои
за оцветяване на ежесивите ни сиводневия.
Вие сте дожове, кралици,
ние вашите ШУТове - ТУШ, усмихнете се,
обърнете ХУД в ДУХ и смигнете,
но сериозно да разкрасявате
света продължете.

Вашите картини са наши убежища,
наши открити послания,
наши тайни мечтания,
наши скокове в неизвестното,
наше бродене из известното
и изкуството на небесното!

Докосвате с вашите четки
от ангелски пера,
давате криле на фантазиите,
давате звездни парашути за приземяване,
когато много се зареем из облаците
и загубим божественото зърно

на образите си, човешките,

заради грешките в играта на пешките.

Рисувайте ни нови образи прекрасни,
а старите размийте в боите на Времето.
Бъдете наши огледални портрети,
отмиващи и оцветяващи, едновременно,
обезцветените ни запрашени делници

на усмахнати сериозници и усмихнати неделници.

Елена Начева © ELA.2012

Лафамилия Лафазанови умее да говори с картините

§

За истинските измислици и за измишльотените истини

© Елена  Начева

Корицата на "Засукани финтифлюхани приказчуни - 2" Изд.ЕЛА.1996.Copyright

  ^{Хей, Хлапчовци! *}

  ^{Как сте с щуротевиците днес?} 

  ^{Изпълнихте ли нормата?}

  ^{От нас да го знаете, хич не е разумноумно един Дечорлак да се губифръцка цял ден, без да изсмехотворчи поне една своя измишльотина.}

  ^{Пърцафуркате ли си из замъка Фантазия? Какво уловихте?} 

  ^{Бързо разкажете уловеното на приспиващия ви родителник, преди да се е задзверотил в телевидзвера... Не ще да ви слушка...?} 

  ^{То е, защото засуквате историята повече, отколкото ние уморените от работогатеенето си родителфуни можем да разберем.} 

  ^{Разкажете ни измишлявицата си простичко. Ние също обичаме да слушаме интересни измитимислици. И не случайно, щом се приберем, тичкаме да връцнем копчето на телевидзвера.} 

  ^{Възрастните въобще не можем без радиохтиките си, без вестникаквиците си и без някои други бляблящини, които съдържат убийствени лекарствоклуци против скука...}

^{.......................}

  ^{Не успяхте да накарате родителаците си да ви обърнат внимание, колкото и да се гримирахте, фризирахте и премигвахте като сладки муцки от телевидзвера?! Не успяхте да ги накарате да слушат вашите детски истински мислички... Е, нищо.}

photo web, thanks

  ^{Оставете ги тогава спокойно да гледуркат и четуркат своите стари страшно измислени истинки. И хич да не се начумръцвате, ей!} 

  ^Щото! 

  ^{"Детските сърчонки знаят много повече измислици за истинския ни свят, отколкото истини разбират възрастните прашни мозъкфлюци за измишльотения ни свят."} 

  ^{Засукано се получи някак си, но вие си знаете...}

Елена Начева © ELA

photo credit by the web,thanks

______________________

*Откъс из "Засукани финтифлюхани приказчуни - 2",

© Изд. ЕЛА.1996.Copyright

§

УСМИВКАТА е небесна целувка

© Елена  Начева

Монолог на един сърДечко

photo web

УСМИВКАТА е небесна целувка от Бог

   Понякога цупя устни, но то е за да засиля устните за шпагата им.

   Устната ми мускулатура също има нужда от лафитнес (laugh-fitness) за поддържане на перфектна усмивка. За мен това е важно. Защото, когато подарявам усмивка на друг, с нея блаGODаря на небесния творец, че ме е целунал. А пък той  ми показва колко ме обича, щом разцъфва като щастлив баща върху лицето на отсрещния! Събуждам се и гледам. Днес какви ги е натворил… Скрил се е в хората, които празнично ме поздравяват и ме уважават само заради това, че съм Дете. Стига де. Не е за вярване... Какъв подарък само! 

   Чувствам се благословена. Значи, ако успея да запазя детето в сърцето си, винаги ще се чувствам благословена. Той ме дари с откритие! Усмивката е целувка от Бог. Затова обещавам да се усмихвам на всеки по пътя си. Не мога да бъда сигурна, че Бог не се е притаил зад устните му и не ме наблюдава. Той иска да знае дали съм блаGODарна за чудото, което е налял в сърцето и ума ми.

   БлаGODаря му за любовта - горивото на живота си. Горивото, което щедро ми долива в резервоарчето отляво. То пък сърдечно му препраща своята любов за благоДАРност чрез другите. Защото го разкрих - Творецът е толкова стар, многогооооо по-стар от дядо и баба. И вероятно не вижда като тях от толкова далече от Космоса. Особено, когато е гъсто заоблачено и земята прилича на кофичка сладолед, скрита под непрогледни сметанови облаци. Затова, за да има видимост и да е до мен, се скрива в сърцата или зад лицата на хората. Събужда ме всяка нова утрин с целувката си - усмивка! За това най-често ползва мама. И татко..., но само , ако се е обръснал, иначе многого боде. 

   Господи, знам, че си във всеки отсреща. Знам, че си и в този, който чете с усмивка сега, затова ви се усмихвам и на двамата. 

   Благослови ме, благослови мислите и постъпките ми! Нищо, че на някого може да изглеждат детински. Опресни чувствата на тези забраванци… понякога. Защото тяхното „понякога” става  досадно Постоянно. Те начумръцано го изпълват с мърморене и мятане на омраза. Това прави светът ни стъмничен и мрачен. Накарай ги да си спомнят, че са родени от обич и са твои деца. Помогни им да не забравят, че дори като порастнат, не могат да станат по-големи важници от Твореца си. Напомни им, че щом забравят да обичат, забравят да живеят. Научи ги да ръсят усмивки, а не лоши думи и усмахнати мисли. Лошотията е като пиратка - взривява  човечността ни към другия, различния. 

   Аз те обичам всякакъв, зад всяко различно лице и с каквото и име да се наричаш днес. Направил си мен да го мога, раздай този твой божествен "талант да обичаш" на повече човеци! Знам, че не си стиснат… Не, не ти поставям условия. Моля. Понякога цупя устни, но не се цапам с обиди и сърдене. Прощавам и обичам. Ти щедро ми го връщаш умножено чрез хората до мен. Не мисля за друг като за враг, дори и за хвърлящия по мен думи-пиратки. Опитвам се и аз да не изтървавам опасни думи, за да не яхнат бумеранга на Вселената и да се върнат при мен. Друго не искам.  Прости, усмихни ми се, с целувка ме възнагради. Чрез мама, чрез татко, чрез близките, непознатите и приятелите.

   БлаGODаря ти и аз с най-щедрата си усмивка. Толкова широко разтварям  устната си мускулатура в шпагат, че можеш да надникнеш в сърцето ми.

Виждаш ли, приятелю, сърцето ми се усмихва и на теб, зад когото днес се е скрил Бог за мен. Значи и ти си благословен с чисто и пълно детско сърце. Честит пълник!

        Твой СърДечко
                                                                               
                                                                          Елена Начева © ELA

photo web, thanks

photo web, thanks

"Кабинет по смехотерапия", изд. ЕЛА.2012.Copyright 

Текстове © ELA.Всички права запазени.Copyright

§