петък, 10 януари 2014 г.

Историята на ЕЛА от 1990 г. до днес

 

На  17 август  1990 г. излезе регистрацията на Театър и Издателство ЕЛА 
на актьорите Елена Начева и Кръстю Лафазанов 



   Изтърколи се четвърт век в постоянни "битки" за оцеляване на изкуството в режим на "преходи, шокови терапии, кризи". Беше трудно да самофинансираме спектаклите си, книгите си, всички лафторски проекти, но поне не може да се оплачем, че ни е било скучно.   
   Оцеляхме! Изпитанията винаги са предизвикателства и възможности за нескучаещата фамилия Лафамилия. 

   Когато вземах решението за регистрацията от Съдебната палата беше горещ ден, но заваля дъжд, без да се скрива слънцето. Приех това като знак - ще ни върви по вода, дори и да ни подливат вода или да ни плюят..., все ще е влага. 

   Няма да пресъхват вдъхновението и страстта, с която и до днес опитваме да реализираме лафторските си идеи. Затова имаме не само повод, но и право с гордост да отпразнуваме съхраняването на вярата си.

   Ще продължим с премиери, както и с Новолуди  книги ала "Пълнолудието продължава". Това е заглавието на едната поредица. 
   Натрупала съм материал за поне още пет, и за "Засукани финтифлюхани приказчуни" за дечковци и родителфуни. Ще продължа да лафотворча и да преразказвам лафантасматагориите на живота пречупени през смеха. 

   ЕЛА е пространство за вместване на лафамилните ни проекти с частни средства. 

   През 1990г. изкуствата и театърът бяха зад борда. Нямаше храна по магазините, затова ние с Къци решихме да предлагаме духовна храна като алтернатива за спасение. Чували сте за хора, които се хранят само със светлина. :)
   Е, изкуството е вид концентрирана духовна светлина и целебна музика за душата. С непресъхващият си идеализъм ние и до днес не се отказваме да влагаме личните си средства в проектите си, да рискуваме, да губим пари, но да печелим почитатели, пРочитатели и приятели.
   Най-близки приятели са помагали за осъществяването на идеите ни също с лични средства. 


   Никой закон не насърчи меценатството през тези двадесет и четири GODини от съществуването на ЕЛА. Затова престанахме да се надяваме на мощен спонсор. Тайно си мечтаем един ден да имаме своя зала, където да каним публиката си на щуролудиците си и да лекуваме болните от тъгоби хора със смях и доброта в този наш засега пътуващ Кабинет по смехотерапия. Все по-голям дефицит има днес точно от доброта, човечност, благородство. 
   Елица е наш сълафтор в първите книжки със "Засукани финтифлюхани приказчуни". Надяваме се Гоги Крис да продължи традицията. Той вече се пробва с предговора към най-новата ми книга "Кабинет поСмехотерапия-1 част".
   Дъщеря ни продължава да е наш сълафтор в постановките на Театъра ни. Нейна е музикалната картина на "Интимни беседи по онзи въпрос". А с зет ни, който е електроинженер, когато Театър ЕЛА има своя зала, трите ни деца ще правят и светлинната част от лаф-шоуто.


   А докато чакаме сбъдване на мечтите, ще продължим да раздаваме емоциите си, нервите си, душите си. Актьорството е безпощадна професия. Но ние се раздаваме щедро и ни се връща умножено чрез обичта на публиката и приятелите. 
   БлаGODарни сме им! Надяваме се един светъл ден да заслужим и залата си.
         Елена Начева


 ЛАФберт Хол 

; )

 
LAFbert Hall, dreamed as the real 
Royal Albert Hall-London
             


На снимката най-горе: Кадър от шоу-спектакъла "Интимни беседи по онзи въпрос" 
на Театър ЕЛА, декор - графикатурите  на  художника  проф.Иван  Газдов



More FaBulous Smiles: with 1 click

Архив  Театър ЕЛА издателство в wordpress com



§



Интервю 
За в.Стандарт, Август 2010г.

Семейство Лафазанови изпревари Ал Гор в Бостън
Театър ЕЛА дойде в слънце и дъжд

 Албена Атанасова: По случай присъединяването на страната ни към Европейския съюз театър "Ела" е поканен в Бостън да закрие Фестивала на българските изкуства. Заглавието на спектакъла е "Интимни беседи по онзи въпрос". Картините и декорите към него са на художника проф.Иван Газдов

Актрисата писателка Елена Начева, очарователната и много талантлива нежна половинка на Къци Лафазанов, играе доста роли в семейния театър - мениджър, завеждащ връзките с по-широката и по-тясната общественост, консултант по всевъзможни въпроси и лафограф на Лафамилия, отговаря на въпросите.

Лафамилия - „Изнесохме „Интимни беседи по онзи въпрос” в Аудиториум на Харвардския университет. На светлинното табло над залата се изписваше:
         - 10 декември - Българските актьори Лафазанови изнасят "Интимни беседи по онзи въпрос", 
         - на 11 декември - Кандидатът за президент Ал Гор изнася лекции по въпроса "Против глобалното затопляне".

Албена Атанасова - Семейният театър „Ела” навършва 20 години. Как ще го отпразнувате – парти, премиерна постановка? Заря? Нова книга?
Елена Начева - На 17 август 1990 г. излезе регистрацията на Театър и издателство "ЕЛА". В постоянни битки за оцеляване на изкуството и в режим на "преходи, шокови терапии, кризи" се изтърколиха цели 20 години. Беше непосилно трудно да самофинансираме спектаклите си, книгите си, всички лафторски проекти, но поне не може да се оплачем, че ни е било скучно. Изпитанията винаги бяха предизвикателства и възможности за нескучаещата Лафамилия. Помня, че когато вземах решението за регистрацията от Съдебната палата беше горещ ден, но заваля дъжд, без да се скрива слънцето и приех това като знак, че ще ни върви по вода, дори и да ни подливат вода или да ни плюят, ха-ха, все ще е влага. Няма да пресъхва вдъхновението ни и страстта, с която и до днес опитваме да реализираме лафторските си идеи. Имаме не само повод, но и право с гордост да отпразнуваме оцеляването си и то не само веднъж. Цялата 2010г. е  юбилейна Затова ще продължим и наесен с партита и премиери, както и с Новолуда книга ала "Пълнолудието продължава". Това е засега работното заглавие... на едната. Натрупала съм материал за поне още пет, и за "Засукани финтифлюхани приказчуни" за дечковци и родителфуни. Но тъй като програмата на сълафторите ми Къци, Елица и Гоги Крис е плътна и все по-засукана, са упълномощили мен да си лафотворча и да преразказвам лафантасматагориите на живота ни тук и сега. 

- Разкажете за любим момент, свързан с театъра през тези две десетилетия? 
Трудно е да подбера само един, защото на нас все ни се случват интересни и нестандартни неща...

- Или просто вие имате очи да ги видите и свой оригинален лафалафски език да ги преразкажете?
Може и това да е причината. Значи сме късметлии, че свише ни е вдъхнато умение "да виждаме" и малко под повърхността, да улавяме рошашавите (от рошав и шашав ) детайли на случките. Ето една. Послучай присъединяването на България към Европейския съюз, Театър"ЕЛА" беше поканен от нашата общност в Америка, в Бостън, да закрием Фестивала на българските изкуства. Заглавието на спектакъла ни "Интимни беседи по онзи въпрос" и картините декори на художника Академик Иван Газдов бяха вдъхноВили артистичната организаторка Вили и тя предложила, щом ще им изнасяме беседи пред картини на преподавател от Художествената Академия, подходящо е да наемат Аулата на Харвардския университет. Когато отидохме, видяхме на светлинното табло да се изписва - 10 декември "Българските актьори Лафазанови изнасят "Интимни беседи по онзи въпрос", на 11 декември кандидатът за президент Ал Гор изнася лекции по въпроса "Против глобалното затопляне". Колегата АЛ вече взе "Оскар" за сценарий, остава и ЛА-фамилия да бъде но-минирана,ха-ха, или поне да не бъде минирана в усилието си да работи не против, а "За глобалното затопляне на човешките взаимоотношения" със своите смехотерапевтични средства.     

- Хората обикновено имат съвместен бизнес, като се казва, че укрепва семейството. Как „Ела” повлия  на брака ви?
"ЕЛА" е икономически образ и пространство за вместване на Лафамилните ни проекти с частни средства. През 1990г. изкуствата и театърът бяха зад борда. Нямаше храна по магазините, затова ние с Къци решихме да предлагаме духовна храна като алтернатива за спасение. Нали сте чували за хора, които се хранят само със светлина. Е, изкуството е вид концентрирана духовна светлина и целебна музика за душата. Ние с непресъхващият си идеализъм и до днес не се отказваме да влагаме личните си средства в проектите си, да рискуваме, да губим пари, но да печелим почитатели, пРочитатели и приятели. Най-близки приятели са помагали за осъществяването на идеите ни също с лични средства. Никой закон не насърчи меценатството през тези 20г. Затова престанахме да се надяваме на мощен спонсор. Тайно си мечтаем един ден да имаме своя зала, където да каним публиката си на щуролудиците си и да лекуваме болните от тъгоби хора със смях и доброта. Все по-голям дефицит има днес точно от доброта, човечност, благородство.  

- Сценарият за турнето в „Комиците” е от скечове в жилищна кооперация, гарнирани със съседски разпри. Какво мислите за вашите?
Със съседите си в София живеем нормално засега, нямаме драстични проблеми. Но всеки ден чуваме за ПЪЛНОЛУДИЕТО, което цари по блоковете. Имаме истории и за цяла трагикомична книга с регистрирано заглавие "СЪСЕДИНОЗАВРИ". Не казвам "сценарий", защото случващото си е за трилър. Не знам какво титаническо чувство за хумор и усилия ще са нужни на всеки автор да опише смешно идиотщините и престъпленията, които извършват уж нормални хора, оставени от държавата да се саморазправят.
Но един ден, когато има обща воля нещата да се нормализират, ще погледнем от позицията на времето със самоирония и ще потърсим пристан в комедията, в спасителния смях като спасителен пояс. Но днес въпреки, че положението е почти взривоопасно, сценаристите на "Комиците" заслужават медал за храброст, щом са успели да изтръгнат толкова смях от темата за съседското самоуправление.
Шарен свят е под един покрив. Като наследство от миналите десетилетия, по входовете живеят хора с различен социален статус. Проблемите са в липсата на възпитание, култура, толерантност, уважение, липса на зачитане на другия, спазване на ред, липса на  отговорност, чувството за безнаказаност.
Но най- същественият проблем е, че държавните и общински органи узурпираха от отговорността си за обществен контрол!!!
Спуснаха един закон на масово неграмотни хорица, никога необучавани в управленческа отговорност и наредиха - самоуправлявайте се, т.е. саморазправяйте се. Повечето от собствениците на жилища в блоковете винаги са били и днес са наемни работници и макар да са собственици на етажна собственост от много години, те няма как да "придобият" управленческо съзнание, че носят отговорност за стопанисване на общ имот. Наемните работници не боравят със закони, и да ги четат, не ги разбират, следователно не ги спазват. Чакат да бъдат заставени с принудителни мерки.Недопустимо е при пазарна икономика, да е позволено на собствениците на имоти да не плащат за поддръжка на общите части с оправданието, че били бедни и нямали пари. В нормална държава, който не може да си позволи да поддържа подобна собственост, не е оставян да причинява щети на другите собственици. Има механизъм, който го заставя да се простира според чергата си. Ще живее в квартал и в блок, който може да си позволи. За да има смисъл от закон като този за етажната собственост, общинските власти е нужно да въведат контрол и уредба за прилагането му. А не да изпращат съседи да се съдят с безотговорните собственици, а през това време блоковете да приличат на клошарски обиталища.
Може би част от законотворците и общинските администратори също живеят в подобни "пъстри" общества. Надяваме се да виждат отвътре не само дребните, а мащабните проблеми за съседските драми. И очакваме да  имат воля да въведат нужните контролни мерки за прилагането на закона. Без да се насърчава саморазправата! И с Топлофикациите е същото безумие. Двама не плащат, ще ви спрем на всички, пък вие се оправяйте. Дори и виц не става от тази тема.      
 
- В сериала за БНТ 1, който снима реж. Дочо Боджаков  по сценария на Михаил Вешим „Английският съсед”,  Къци играе селски тарикат, който произвежда ментета? Какви фалшификати се опитват да ви пробутват на вас в живота и в изкуството?
Целият ни живот е менте, щом от него е изваден духовният аспект. Духовността е основната градивна съставка, която прави всяко човешко съществуване или човешка дейност пълноценна, смислена, с истински бандерол, а не с БАНДИТрол.
Ментето в изкуството се нарича кич и въпреки, че е грозно, не е толкова опасно. Докато подменянето на живота ни с материално оцеляване, с бездуховно живуркане до оскотяване е трагично опасно. Икономическата криза е просто материализиран израз на духовната криза. Никой повече след откритията в областта на кинетичната физика не може да ни убеди, че първична е материята. Първично е съзнанието. Проявата обаче на човешко съзнание в живота се култивира и възпитава. В актьорската ни работа има два подхода. Работиш образа или "отвътре-навън" или "отвън-навътре". Знаете поговорката "каквото отвън, такова и вътре". Като казахте "английският съсед",
ходили сме в Англия и сме чували от приятелите си за "съседски проблеми", но те са детски играчки в сравнение с многотонажната криминална съседска статистика днес у нас. Която дори във вид на скеч звучи като черен хумор за опарилите се. Задавала съм въпроси, нима в Англия живеят по-свестни хора, че няма такива безобразия като в България. Отговорът е един и същ- хората навсякъде имат еднакви недостатъци, но властта налага драстични глоби, те учат дори и неграмотния как да спазва ред и закон. И никой не позволява на нарушителя да се оправдава с бедност или с безработица... Да сменим темата, че никак не е смешно.     

- Свикнали сме да ви гледаме по-често в комедийни роли. Хуморът ли ви влече повече или има и суперсериозни образи, който искате да изиграете?
Да създаваш смях е трудно начинание. Винаги е било. По-лесно е да разплачеш, отколкото да разсмееш. Нужно е издържливо чувство за хумор. Но и ние сме хора, които живеем в една невесела битова среда и в разгащена държава. Всеки оправдава всичко с липсата на пари. Да, бедният духом винаги ще е беден. Само щедростта мултиплицира щедрост, добротата сътворява още доброта, даването ще ти се върне огледално. Учените доказаха, че всичко в света ни е енергия. Каквото даваш, това получаваш, каквото мислиш, това привличаш. И най-перфектното правителство в света да ни дадат назаем, не може да изправи човешките изкривявания на духа, които сме си причинили с отказа да започнем "оправянето" отвътре-навън, да започнем от себе си. Не можеш да очакваш да ти се случва добро, когато правиш примерно на съседите и на колегите си зло. Ако отидеш и нарежеш с цялата си злоба и омраза гумите на колите на съседите си, как можеш да си сигурен, че друг озлобен и вярващ в безнаказаността "тебеподобен" няма да реши да те нареже тебе зад ъгъла с нож?! Май "За идиотите, които се "избиват", а не набиват в очи" ще трябва да се казва някой пореден наш спектакъл. Да правиш хумор и да твориш усмивки в житейска ситуация като днешната в нашето тотално изкрейзило общество си е  чисто геройство. Пълнолудие!    

- Всички помним скеча от „Улицата”, в който синът ви пита:  „Тате, тате, кога ще се оправим?”. Сега малкият ви син Георги Крис, какви въпроси ви задава? 
Пита защо слагат отрови в храните, защо водата се замърсява, защо се създава толкова много боклук; защо повечето вещи стават тип еднодневки и се скапват, за да ги изхвърлиш и да си купиш нови; защо не мислим, че ще превърнем така земята си в мъртво бунище като във филмчето "Уоли". В училище Гоги е "зелен патрул". В Академията за детско творчество "Дая" той, племеницата ни Виви и децата, които обучава художничката Дарина Янева, нарисуваха илюстрации за книжка с детски есета "Вода животворна". Другото, по което е запален Гоги е карате. Има дори златен медал.

- Иска ли да става актьор?
 Засега казва, че е художник-каратист, но иска да стане още по-силен и смел, за да бъде наш бодигард. 

- Сестра му Елица на този етап избра като че ли по-разумния вариант – да не бъде актриса. С какво се занимава в момента тя и как се включва в семейния бизнес? 
Елица беше наш сълафтор в първите книжки с приказчуни. Надяваме се Гоги да продължи традицията. Тази година Елица се дипломира като магистър по икономика. Работи като експерт по европейски проекти към столична община. Но е и наш сълафтор в постановките. Нейна е музикалната картина на "Интимни беседи по онзи въпрос". А с зет ни Радо, който е електроинженер, когато Театър ЕЛА има своя зала, ще правят и светлинната част от шоуто.

- Има ли нещо, което е останало несподелено във вас двамата, или чувствате, че се раздавате максимално като актьори?
Раздаваме се, раздаваме емоциите си, нервите си, душите си. Актьорството е безпощадна професия. Но ние се раздаваме щедро и ни се връща умножено чрез обичта на публиката и приятелите ни.

- Какви са плановете ви за новия арт сезон?
Двамата сме поканени от реж. Борис Панкин и Сатиричния театър да репетираме в "Опасен чар" и се очаква от Лафамилия да представим своята версия на героите на Свобода Бъчварова семейство Седларови. Понеже образите на Георги Русев и Надя Тодорова от филма са емблематични и ненадминати, мислим, че се очаква от нас като семейство и в живота да дадем своя лафторска трактовка на образите. И да ги допълним с личните си преживелици, както е с всеки актьор, който няма друг материал за сътворяване освен себе си. Всеки артист дялка скулптурата на образите си от собствената си душа.   

Въпросите зададе журн.Албена Александрова, VIII` 2010 

§

Интервю за "ФорумЪт", Април 2011 г.  
Елена Начева и Кръстю Лафазанов: 
Въпросите зададе журн. Люба Немирова 

§



Няма коментари:

Публикуване на коментар